Зад широката усмивка, с която Димитър Рачков от години излиза пред публиката, понякога се крият много тежки лични моменти. Актьорът и телевизионен водещ разказа в „На кафе“ по NOVA за случай, който и до днес помни като един от най-трудните в живота си.
Докато синът му се намирал в интензивно отделение, Рачков трябвало да излезе на сцена с „Забраненото шоу на Рачков“. Преди представлението емоциите го завладели и той плачел зад кулисите.
Само секунди по-късно обаче трябва да се появи пред стотици зрители с усмивка и да изпълни ролята си – да ги забавлява и да ги накара да се смеят.
Актьорът признава, че именно тогава е направил едно от най-силните си представления. Когато спектакълът приключил и вече нямало нужда да крие чувствата си, сълзите отново дошли.
Това преживяване показва и другата страна на професията му – способността на един артист да остави личната болка зад завесата, когато светлините се включат и публиката очаква от него настроение.
Рачков не подмина и темите, които го дразнят най-силно в отношенията между хората. Той призна, че трудно понася лъжата, неискреността и лицемерието.
„Лъжата, неискреността, лицемерието ме изкарват от равновесие… Тая държава става светът на тарикатите. Когато това нещо се промени, всички ще живеем по-спокойно. Мразя тарикатлъците“, заяви водещият.
На фона на тежките спомени дойде и далеч по-щастлива новина от личния му живот. Рачков разкри, че догодина му предстои сватба и вече знае кои ще бъдат кумовете.
До него и бъдещата му съпруга на големия ден ще застанат Христо Стоичков и неговата съпруга.
Актьорът говори и за възпитанието на децата. Според него родителите понякога прекаляват в желанието си да осигурят на наследниците си всичко, от което имат нужда, и така рискуват да ги оставят неподготвени за трудностите, които ги очакват в живота.
За Рачков най-ценният подарък към едно дете не е материалното изобилие. Скъпите вещи и парите не могат да заменят най-важното – любовта.
Така Рачков показа пред зрителите и страна от себе си, която рядко допуска до публичното пространство. Човекът, който обикновено стои под светлините и разсмива залата, си спомни за момент, в който истинските му сълзи са останали зад кулисите.
