Историята на Мария Джуркова започва с години на борба с теглото, множество опити за отслабване и постоянно връщане към старите навици. Днес тя тежи около 47 килограма, след като в най-тежкия период от живота си е достигала 135 кг. Разликата от 88 килограма променя не само външния ѝ вид, но и начина, по който гледа на храненето.
Мария е майка на две деца и признава, че отношенията ѝ с храната са били сложни още от ранна възраст. Като дете е била по-пълна, а през пубертета килограмите започват да се увеличават още повече.
Когато идват абитуриентският бал и студентските години, тя решава да действа по най-познатия тогава начин — започва да се ограничава сериозно. Спира хляба и сладкото и успява да свали теглото си до 70 килограма. За самата нея това е огромен успех.
Години по-късно обаче идва първата бременност. Преди нея Мария е около 65 килограма, но до края на деветте месеца теглото ѝ стига 125 кг. Тя си спомня период, в който мислите ѝ постоянно са били насочени към храната. Ставала е дори през нощта, за да отиде до хладилника.
След раждането отново започва да сваля килограми. Успява да постигне значителна промяна, но историята се повтаря и при втората бременност. Тогава кантарът показва рекордните за нея 135 килограма.
Бременността не е лесна и по лекарска препоръка Мария прекарва голяма част от нея в покой. След появата на второто ѝ дете идва моментът, в който тя решава, че повече не иска да преминава през същия цикъл.
Започва да тренира. Включва кардио и силови упражнения и постепенно успява да се върне до около 75 килограма. Но свалените килограми отново се оказват временни. Следват стресови периоди, промени в начина на живот и ново покачване.
През годините Мария опитва различни подходи — хранителни режими, спорт, вакуумни тренировки, хипноза и иглотерапия. Всеки път има резултат, но след края на режима старите хранителни навици се връщат.
През 2018 г. тя преминава и през здравословен проблем и операция. След това отново отслабва, но две години по-късно теглото ѝ вече е 108 килограма.
Именно тогава Мария стига до извода, че поредната краткосрочна диета няма да реши проблема. Започва сериозно да се интересува от хранене, енергиен баланс и калориен дефицит. Чете специализирана литература и постепенно започва да наблюдава собственото си хранене.
Този път подходът ѝ е различен. Вместо да се опитва да издържи на глад, тя започва да обръща внимание на количествата и на начина, по който разпределя храната през деня.
В определени периоди преминава през течна и пюрирана храна, преди постепенно да включи отново твърди храни. Изгражда си собствен ритъм с до седем малки хранения дневно и порции, които обикновено са до около 150 грама.
В началото дори носи кухненска везна, когато излиза. Ако е в ресторант и не успее да изяде всичко, прибира останалата храна за по-късно. За нея това е начин постепенно да свикне с реалните количества.
Мария не поставя и абсолютни забрани пред себе си. Ако има храна, която много обича, тя не се отказва непременно от нея. Вместо това я разделя на няколко приема.
Най-съществената промяна според нея обаче се случва в мисленето. Тя вече не иска да възприема отслабването като наказание или период, който просто трябва да издържи.
Резултатът е впечатляващ — от най-високите 135 кг до около 47 кг днес. Общо това са 88 килограма разлика.
Промяната понякога е трудна за осъзнаване дори от самата Мария. Влизайки в магазин, тя по навик първо поглежда към големите размери, преди да си даде сметка, че вече носи XS.
Според нея тялото се променя по-бързо, отколкото човек успява психологически да свикне с новия си образ.
Когато започва да публикува снимки от различните периоди и да разказва открито за преживяното, интересът се оказва огромен. В електронната ѝ поща пристигат повече от 15 000 писма. В социалните мрежи следват още хиляди съобщения.
Хора от цялата страна започват да търсят Мария, за да споделят собствените си трудности и да получат подкрепа. Така около нейния личен опит постепенно се оформят общности, в които хората разговарят за храненето, мотивацията и промените в теглото.
Мария започва да споделя свои идеи и личен опит, а сред хората в тези групи вече има и такива, които са постигнали сериозни промени.
Въпреки големия интерес тя прави важно уточнение — нейният личен път не трябва да се приема като медицинско лечение. При заболявания, бременност, прием на медикаменти или сериозно наднормено тегло хранителният режим трябва да бъде обсъден с лекар или квалифициран специалист.
За Мария най-важният резултат не е числото на кантара. След години на отслабване, връщане на килограми и нови опити тя стига до убеждението, че трайната промяна започва от отношението към храната.
Тя вече не иска да живее с усещането, че трябва постоянно да гладува, за да постигне резултат. Вместо това търси начин на хранене, който може да остане част от ежедневието ѝ.
Днес пред Мария стои нова задача — да запази постигнатото. Успоредно с това тя иска да превърне собствения си опит в подкрепа за други хора, които тепърва се опитват да променят навиците си.
Интересът е толкова голям, че Мария работи и по проект, в който да събере на едно място личния си опит, рецепти, организацията на храненията и мотивацията, която ѝ е помогнала да премине през дългия път от 135 до 47 килограма.
